Явления в групата 

Присъствието на други влияе върху поведението на човека по различни и разнообразни начини. Наблюдения вурху поведението на хора в група или хора ,наблюдавани ит друг човек, показват, че понякога присъствието на друг човек подобрява работата (поведението) на индивида, а понякога я влошава. Във всеки случай много изследвания в социалната психология показват, че човешкото поведение е различно, когато се извършва в социален контекст, и, когато се извършва в личен контекст. Понеже групата е най-значимата обществена рамка, несъмнено различните обществени явления, случващи се в групата, ще повлияят върху поведението на членовете й. В тази част ще се съсредоточим върху няколко обществено-групови явления, които влияят върху поведението на индивида. За тази цел ще обърнем внимание на явленията обществено улеснение (social facilitation), обществена ленивост (social loafing) и групово мислене (groupthink). 

Обществено улеснение 

Изследователят Триплет (Triplett, 1898) и след него Зайонк (Zajonc, 1965) поддържат мнението, че същността на хората като обществени създания води до това, че самото присъствие на други хора влияе върху индивида, дори и индивидът да не се наира в интеракция с тях. Според твърдението им при хората (а също и при други организми) присъствието на други индивиди от същия пол създава предизвикване. Това предизвикване влияе на поведението (работата) по сложен начин. Предизвикването подобрява работата при научени добре задачи или при леки задачи, но я влошава при нови или сложни задачи. Това обществено влияние се нарича "обществено предизвикване". Зайонк предлага просто обяснение на общественото предизвикване: хората се раждат със склонността да бъдат предизвиквани от присъствието на другите, това е част от генетичното наследство. Понеже другите хора предоставят много от отплатите и наказанията, които получава индивида, еволюцията е дала на човешкия род вродена реакция (предизвикване) към присъствието на другите. Това предизвикване създава общественото предизвикване. Според тази теория дори единствено присъствието на ближния, без връзка с това, което върши, създава ефекта. Според едно друго обяснение за явлението обществено предизвикване хората наистина се възбуждат (предизвикват) от работа в присъствието на други хора, въпреки, че този инстинкт се събужда тогава, когато обществеността е в позиция, от която може да оцени работата на индивида. Също така, този инстинкт не е вдроден, а придобит вследствие от опити, чиято оценка от страна на другите, води след себе си отплата или наказание. 

Обществена ленивост

 Много пъти става ясно, че, когато членовете на групата извършват действие, чийто резултати са колективни и не може директно да се измери приносът на всеки член към груповите усилия, тогава лицата в групата са склонни да не влагат максималните си усилия в общите усилия на групата. Това явление се нарича "обществена ленивост". То се среща при прости двигателни задачи (като опъване на въже или бутане на количка), а също и при по-сложни мисловни задачи. Обществената ленивост заплашва на практика груповата производителност. Но има начини за нейното превъзмогване. Обществената ленивост намалява или изчезва напълно, когато членовете на групата вярват, че личният им принос се забелязва или, когато те считат, че уникалното им усилие е жизненоважно за успеха на групата. Освен това обществената ленивост може да се предотврати изцяло, когато хората се отнасят към задачата като към лична или като към изкючително привлекателна. В последно време се предлага теория, според която оценката на работата представлява ключов фактор в процеса на общественото предизвикване, релевантен също и за процеса на обществената ленивост. Връзката между присъствието на други хора и притеснението от оценката им зависи от степента, в която се забелязва личния принос на индивида към общите групови усилия или е събран заедно с приносите на останалите членове на групата. Когато личният принос е лесно забележим, присъствието на другите увеличава възможността за оценка. За разлика от това обществената ленивост се среща при задачи, в които присъствието на другите намалява възможността за оценка. Следователно можем да обобщим, че когато присъствието на другите увеличава шанса индивидът да бъде оценен, изпълнението на прости задачи ще се подобри, тъй като той ще се старае повече. Но изпълнението на сложни задачи ще пострада заради нарежението, което това присъствие създава върху индивида. От друга страна, когато присъствието на ближния намалява възможността за оценка, изпълнението на прости задачи ще бъде засегнато, тъй като индивидът скучае и може да се измъкне без да бъде хванат. Когато присъствието на други хора намалява възможността да бъде оценен и индивидът се занимава със слложна задача, изпълнението на такава задача ще се подобри. Задачата е достатъчно предизвикателна, за да може индивидът да вложи максимални усилия, но страхът от провал няма да го обърка, тъй като не може да се предвиди в личния му начин на работа. 

Групово мислене

 Когато видим избухваща в ярост тълпа, ни става ясно, че нещата са излезли извън контрол. Но въпреки това, понякога загубата на контрол не е толкова ясна. Когато Президентът Кенеди и съветниците му са разрешили нахлуването в Свинския залив в Куба, никой не е протестирал или е крещял. Наблюдение въху тази група и подобните й по време на разискванията им би показала, че членовете й са уравновесени, спокойни и сплотени като екип. Но, както е известно, решенията, взети от тази група, са били изключително погрешни и са довели до разрушителни военни и политически резултати. Такъв процес е определен от Янис (Janis, 1972) като групово мислене, силна склонност да се стигне до пълно съгласие в групата. Груповото мислене е начин на мислене на хора, представляващи част от сплотена група, при която натискът върху членовете й да постинат единомислие засяга способността им да оценят рационално алтернативни процеси на действие. С други думи нуждата да се стигне до съгласие между членовете на групата е възможно да дойде за сметка на нуждата от събирането на точна информация и взимането на предпазливо решение. Груповото мислене е състояние, в което процесите на убеждение, обществено сравнение и отъждествяване с групата водят до групови крайности (групово преувеличение) и получават огромна сила. Факторите за груповото мислене можем да разделлим на три: групово единство, групова структура и обстоятелствен контекст. Тъй като силно сплотените групи са по-склонни да отхвърлят членове с различни мнения, те са по-чувствителни към груповото мислене от по-разединените групи, които са способни да търпят широк интервал от мнения сред членовете си. Дори и груповата структура е важна. Групите, образувани от хора с еднакъв опит, намиращи се в изолация от други хора, направлявани от силен водач, и на които им липсват систематизирани процеси за взимане на решения и проверката им, биха били особено склонни към групово мислене. И на края, напрегнатите ситуации също е възножно да породят групово мислене. В условията на напрежение бързината отхвърля точността и подкрепата на други членовете от групата става особено желана. Индивидите се различават един от друг по склонноста си към групово мислене в условията на стрес, като една част са по-издръжливи, а друга част по-малко. След преобладаването на групово мислене избухва поток от поведенческо симптоми. Тези симптоми могат да се категоризират в три основни категории: ·         надценяване на групата – членовете й имат илюзията за неуязвимост и прекомерна вяра в етичността на груповата позиция.·         тесногръдие – членовете на групата се затрудняват при събирането на нови данни и преценката на много алтернативи, най-вече такива, които е възможно да засегнат чувството за сигурност, което произлиза от предварителното и стереотипното познаване на харатерните черти на обсъжданата тема.·         повишен натиск за единство на мненията – натискът за съхранението на груповото единство се засилва значително. Членовете на групата цензурират мислите си и действат като "пазители на мисли" за да предотвратят странящите мнения на други членове. Тези, които отказват конформизъм, се отхвърлят от групата. Чрез предотвратяването на открита дискусия с възможни алтернативи симптомите на груповото мислене могат да доведат до взимането на погрешно решение. Погрешен процес за взимането на решения увеличава шанса групата да взима излкючително лоши решения в бъдеще. Групите могат да бъдат повече или по-малко уязвими от страна на груповото мислене. Груповото мислене по-скоро би се появило при групи, в които членовете им не са уверени в статуса си в групата и все още не се доверяват на другите. При такова положение възниква голям страх от разрушителното влияние на един конфликт и членовете се опитват да го избегнат. Също така групово мислене би се появило на място, където съществува стриктно разделение на силата: "Има такива, които  винаги знаят и са винаги прави, а има и такива, чието мнение не се чува." И пътищата за избягване на груповото мислене се делят също на три: ·         избягване на изолация чрез довеждането на външни специалисти, които да работят заедно с групата и чрез даването на възможност членоивете на групата да обсъждат алтернативи с хора, които не са част от групата.·         увеличаване обективността на водача с това той да не взима предварителна позиция при обсъждането и да направи активно усилие да приеме критика относно преценката си и да я поощри (критиката).·         създаването на норма с цел критична проверка на всички съществуващи алтернативи чрез създаването на независими под-групи, които да работят по един и същи въпрос, назначаването на поне един член, който да изпълнява длъжността "адвокат на дявола" и да повдига твърдения срещу груповото предпочитание, и насрочването на среща за "втора възможност", на която да се проверят пръвичните решения и всички останали възможности. .