Характеристиките на групата в социална и динамична перспектива.

Какво е група – основни понятия в социалната психология 

Нава Розенвасер и Лирон Натан 

Когато изследваме различни групи, може да се види, че съществуват много разлики помежду им. Въпреки това едно по-прецизно изледване може да доведе до извода, че имат общи характерни черти, които ги обособяват като обществена единица. Кърт Левин (1948 г.) допринася много за изследването на групите. В изследванията си той усеща, че, въпреки разликите в размерите им, в структурата им и в дейностите им, всички групи се основават на взаимната зависимост между членовете им. Интуитивно можем да разберем, че не можем да считаме трима души, седящи в три различни стаи и занимаващи се с несвързани задачи, за група, тъй като те не могат да си влияят взаимно по никакъв начин. И все пак, ако се създаде възможност за взаимна връзка помежду им, например, като един човек се повлияе от някой от другите двама, тогава вече бихме могли да се отнесем, към тях като към група. Групата има много определения. Ето няколко от тях:     *     Група съшествува, когато двама или повече души се определят взаимно като членове в нея и съществуванието е признато поне от един друг чоерк (Brown P., 1988).     *     Групата е съвкупност от лица, свързани и значително зависими взаимно помежду си (Cartwright & Zander, 1968).     *     За да се счита една съвкупност от лица за група, задължително трябва да има интеракция помежду им (Hare, 1976).     *     Под понятието група имаме предвид известен брой хора, свързващи се помежду си, обикновено за продължително време, които са достатъчно малко, така, че всеки човек да може да се свърже с всички останали без посредник или чрез другите, а лице в лице (Homans, 1950).     *     Групата е струпване на двама или повече души, намиращи се в определена степен в динамична връзка помежду си (McGrath, 1984).     *     Двама или повече души, намиращи се в интеракция помежду си, по начин по който всеки човек влияе на ближния си и се влияе от него (Shaw, 1981).     *     Групата е обществена единица, съставена от няколко лица с определен статус и определени функционални взаимоотношения помежду си, поддържащи структура от свои собствени стойности и норми, прикриващи поведението на индивидуалните членове на групата, поне що се отнася до самата група (Sherif & Sherif, 1956). Най-важното от тези определения се съдържа в следното определение, което ще ни послужи за в бъдеще: Групата, това са няколко души, чийто харакер на взаимоотношения помежду им ги отличава от всички останали. Това е обществена единица, която може да се образува спонтанно или по план, като между трима или повече души се образува общо пространство от схващания и взаимно вътрешно представяне, които се съпътстват от взаимна заисимост, чувствени връзки и взаимодействие. Това е относително определение. И затова ще е по-правилно да представим понятието "група" върху една непрекъсната ос, като силата на понятието "група" се определя според интензивността на връзката и взаимната зависимост (това определение, например, не разглежда групи, които са определени като такива от външни за групата фактори). Това определение подчертава най-вече контактите между хората, а не съществуването на дадена цел или общ знаменател. Общият знаменател свързва хора в една категория, но не изисква задължително взаимоотношения помежду им. И що се отнася до взаимоотношенията (целта), най-интензивни отношения могат да се развият от допълващи се мотиви и при разнородни интереси, въпреки, че много пъти групи се образуват за да постигнат някаква цел, която не може да се постигне по друг начин, като например самото членство в групата или цел, която е отвъд възможностите на индивидуалния човек. Характерни черти на групите Взаимна зависимост и интеракция Взаимната зависимост на членовете в една група е нейният опознавателен знак. Взаимна зависимост съществува, когато действията на един индивидуален член от нея и резултатите от тях се влияят от действията на другите в групата и когато действията на индивидуалният член от групата влияят върху действията на другите и резултатите от тях. Най-общо казано можем да определим два основни вида взаимна зависимост: отрицателна взаимна зависимост и положителна взаимна зависимост. Отрицателна взаимна зависимост съществува, когато членовете на групата предполагат, че биха могли да постигнат личните си цели, само ако другите членовете на групата не успеят да реализират целите си. Лица в такава група са склонни да действат един срещу друг и са заети до голяма степен с обществено приравняване. Положителна взаимна зависимост съществува, когато всеки член на групата е свързан с останалите по начин , по който той може да успее, само ако успеят и другите. Индивидуалният член на групата развива схващането, че той успява да постигне собствените си цели не само заради личните качества и умения, които носи със себе си, а също така и заради личните качества и умения на другите в групата и готовността им да му помогнат и да го окуражат. По този начин индивидуалният член на групата схваща своя принос към общия успех на групата. В една група могат да съществуват едновременно различни взаимни връзки между членовете й. По отношение на различни цели или определени резултати членовете на групата могат да развият положителна или отрицателна взаимна зависимост. Взаимната зависимост има различни изражения. Членовете на групата си влияят взаимно по различни начини: Те могат да си дадат взаимно съвет, да разменят преживявания, да поискат реакция или да изискват подчинение. Такова влияние се осъществява чрез интеракция между членовете на групата (има състояния, в които се осъществява влияние, което не е чрез конкретна интеракция вътре между членовете на групата, а чрез тяхно вътрешно взаимно представяне, на което ще обърнем внимание по-нататък). Много теоретици са предполагали, че значението на интеракцията в групата е огромно. Същите тези теоретици са стигнали до извода, че в групата поведението на всеки един нейн член може потенциално да въздейства върху всички останали членове. Въпреки, че една интеракция с ближния може да бъде накъсана и краткотрайна, тази интеракция, която наистина се осъществява физически, словесно, несловесно, чувствено и т.н., е основна характерна черта на живота на групата. Размер Групите се различават една от друга по размера си. Джордж Зимел (1902 г.) е развил метод за подбор на групи, основаващ се най-вече на размера им. Той прави разлика между различни комбинации: двойка, тройка, малка група (4-20 членове), средна група (20-30 членове) и голяма група (над 40 членове). Все пак средно повечето групи са относително малки и се движат между 2 и 7 членове. Размерът сам по себе си не е много важна характерна черта на групата, въпреки, че косвеното му влияние върху други аспекти на групата е голямо. Двойките, например, се характеризират с особен стил, понеже включват само двама души. Двойката е единствената група, която се разпада, когато я напусне един член, а също така тя е единствената група, която не може да се разцепи на под-групи. Много големите групи, от друга страна, могат да бъдат толкова големи, че членовете им да се затруднят при създаването на взаимно вътрешно представяне, а също така се харатеризират и със загуба на интимност. Затова е характерно големите групи да се разпадат на няколко под-групи. Освен това е важно да се запомни, че колкото по-голяма е групата и се превръща в организация, тя става толкова по-сложна и формално стуктурирана. Обикновено е прието да се гледа на групата като на създадена от минималното обединяване на трима души, тъй като само такъв състав, или по-голям от него, дава възможност за израз на няколко типични групови процеси като, например, поява на лидерство, коалиционно поведение, отношения между мнозинство и малцинство, групов натиск и други. Размерът на групата оказва голямо влияние върху стила на интеракциите и създаващите се взаимни зависимости между членовете й. За разлика от двойката, при която съшествува една единствена връзка между членовете й, броят на възможните взаимни връзки много бързо нараства с нарастването на групата. Така например, в една тричленна група съществува възможност за образуването на четири вида взаимно връзки (1-2, 1-3, 2-3, 1-2-3). Група от четирима съдържа дванадесет възможни връзки: шест двойки, четири тройки и общо цялата група. И това е без да се има предвид която и да е от възможните коалиции в една такава група.